Спомени за живота на село.
Както си разглеждах снимките от миналите месеци и стигнах до тези,
изведнъж ме обзе някаква носталгия. В главата ми се върнаха спомени от детството, изживяно на село Чешнегирово, когато ходихме до пистата на военното летище и се криехме в малката горичка от страни за да гледаме полетите на МИГ 23, без да ни забележат охраняващите войници. Страста ми беше толкова голяма, че единственото нещо, което исках да уча след 8-ми клас беше “Експлоатация и ремонт на самолетния двигател” в Техникума по механотехника – гр. Пловдив. Постепенно всичко се промени, авиобазата западна и беше закрита, а манията ми беше заменена от друга – уеб дизайна.
Но гледайки снимката реших да се поровя за малко инфо и попаднах на един авиационен сайт, където имаше снимки на изоставените и чакащи да бъдат нарязани самолети от авиобаза “Чешнегирово”. От гледката ми стана толкова подтиснато и тъжно, че не можах да продължа с работата си. Много е неприятно да видиш как нещо, което си смятал за велико и голямо се разпада и дори не оставя следи след себе си. Кофти е нали?
Следващата снимка е на единственият останал МИГ 23 БН в Чешнегирово, посрещащ пътуващите по международния път Е80 на входа на селото.
Искам поне в главата ми да изглежда така:
P.S.
link – “Смъртта на една авиобаза…” – съдбата на авиобазата в Добрич.
link – www.airwar.ru – пълна иформация за МиГ 23БН.