Както си разглеждах снимките от миналите месеци и стигнах до тези,

изведнъж ме обзе някаква носталгия. В главата ми се върнаха спомени от детството, изживяно на село Чешнегирово, когато ходихме до пистата на военното летище и се криехме в малката горичка от страни за да гледаме полетите на МИГ 23, без да ни забележат охраняващите войници. Страста ми беше толкова голяма, че единственото нещо, което исках да уча след 8-ми клас беше “Експлоатация и ремонт на самолетния двигател” в Техникума по механотехника – гр. Пловдив. Постепенно всичко се промени, авиобазата западна и беше закрита, а манията ми беше заменена от друга – уеб дизайна.

Но гледайки снимката реших да се поровя за малко инфо и попаднах на един авиационен сайт, където имаше снимки на изоставените и чакащи да бъдат нарязани самолети от авиобаза “Чешнегирово”. От гледката ми стана толкова подтиснато и тъжно, че не можах да продължа с работата си. Много е неприятно да видиш как нещо, което си смятал за велико и голямо се разпада и дори не оставя следи след себе си. Кофти е нали?

Следващата снимка е на единственият останал МИГ 23 БН в Чешнегирово, посрещащ пътуващите по международния път Е80 на входа на селото.

Искам поне в главата ми да изглежда така:

P.S.
link – “Смъртта на една авиобаза…” – съдбата на авиобазата в Добрич.
link – www.airwar.ru – пълна иформация за МиГ 23БН.

Последните дни пожарите в България причиниха толкова много щети, че за възстановяването на загубите ще са необходими сигурно десетилетия. Най-тъпото е, че в 100% от случаите причината е в човека, а органите на реда дори и да искат няма как да докажат вината на причинителите, защото доказателствата са в пепелта. Мислех си, че в Пловдив сме далече от тази природна стихия, но днес като излязох от офиса на път за вкъщи гледам небето и слънцето в едни нехарактерни за тях, червени цветове. Миризмата на изгоряло, която се носеше във въздуха пък категорично доказваше, че огънят е достигнал и до тук. По-късно по новините чух, че пожарът е някъде между Пловдив и Пазарджик и появилият се западен вятър пренася димните облаци над града. А сега чета и в Дарик.нет, че има доста пожари и в Родопите . Дано да успеят бързо да ги потушат!

Снимката е от нашата тераса и за съжаление не са използвани никакви фотошоп ефекти, а всичко е резултат от бушуващите пожари.

След няколко години мъки в либийските затвори, българските медици се завърнаха! Едва ли има българин, който да не беше и да не продължава да е съпричастен към съдбата им. Цялата кампания е един от малкото примери, че съвременното ни общество не е  обезличено и че в нас все още има поне капка човечност и съпричасност към проблемите на ближния. Просто понякога е по-лесно да им обърнеш гръб, вместо да подадеш ръка и да положеш някакво усилие. Все пак усилията на всички бяха възнаградени. Честито!

Баси жегата дето настана пак в Пловдив. По обяд датчикът за температурата на служебното Волво показваше 43 градуса. Въпреки, че последните няколко дни все това показва съм склонен да му повярвам. Мислим да ходим някаде на плаж почивните дни и дано не се престараем с пекането, че от миналата година имам едни спомени … .

След работа се видяхме за малко с Цвете и след това ходихме на кафето на Орфей с Коста, Надето, Веси и Сашо. Жените си уговориха женско парти в петък вечерта, а нас мъжете, като ни мързи да измислим нещо по-различно и решихме да ги изкопираме и да си организираме и ние женско парти )). И един айс-нектар манго за мен – само тук ми е достатъчен един защото е в голяяяяма чаша!
А в киното започваше прожекция на филм от кинопанорамата “Филмови нощи във Филипополис” и имаше такава опашка от хора все едно дават някой от епизодите на “Star Wars”.

Ухааа! Вчера се навършиха цели осем години от началото на връзката ни с милото. Бях се подготвил с подарък за случая, но избора ми на ресторант се оказа много зле. Знаех си, че не трябва да се доверявам на реклами ама както и да е. Слушам си аз Katra FM и всеки ден реклами на този ресторант, как бил изцяло обновен и т.н. и викам айде ще го пробваме. Не ходете в ресторант “Каменград” освен ако не Ви се ходи на кръчма тип “селски ресторант”, въпреки че храната беше вкусна. Занапред, когато имам специални поводи ще разчитам само на проверени места, като “Сентрал парк”. Иначе продължението на вечерта си беше ОК .